(Young Mother, 1914 by Egon Schiele) За бебетата (откъс) Ах, тези забавни

(Young Mother, 1914 by Egon Schiele)

За бебетата (откъс)

Ах, тези занимателни човечета! Без да го осъзнават, те са комедийни артисти на огромната сцена на нашия свят. Те внасят комизъм в прекомерно тежката драма на живота. Всяко дете е дребен, само че съдбоносен съперник на съществуващия ред на нещата и безусловно ще извърши нещо неуместно – в неуместно време, на неуместно място и по несъответствуващ метод. Младата гувернантка, която Джени е изпратила да види какво вършат Томи и Тоти и да им каже да не го вършат, добре познава детската природа. Създайте на естественото дете подобаващи условия и в случай че то не извърши нещо непозволено, незабавно викайте доктор.

Децата имат необикновен гений да правят най-смешни действия с трогателна значимост и безчувственост. Когато двама малчугани, хванати за ръка, нехайно защъпуркват на изток, до момента в който разтревожената по-голяма сестра упорито ги вика да я следват на запад, техният настоятелен тип може да те умори от смях (не и по-голямата им сестра обаче). Те обикалят към боеца, втренчили с голямо любознание очи в ботушите му, и ревизират с пръст дали е същински, или не. Въпреки че ги убеждават в противното, без да се интересуват от безкрайното разстройване на жертвата си, те настойчиво подвикват „ баща “ към срамежливия младеж, седнал в противоположния завършек на омнибуса. За тях оживеното кръстовище е най-удобното място да се разискват с писклив дискант въпроси от най-интимен фамилен темперамент. Когато пресичат улицата, ненадейно ги обгръща предпочитание да танцуват, а на прага на огромния магазин безусловно ще седнат, с цел да си събуят обувките.

В къщи им хрумва, че с по-удобно да се изкачват по стълбата благодарение на най-големия бастун, който могат да намерят, или на чадъра – за предпочитане е да бъде отворен. Обхваща ги прилив на обич към Мери Ан таман в минутата, когато вярната прислужница лъска печката с багра, и под напора на възприятията си незабавно я прегръщат. Що се отнася до яденето, най-любимото им лакомство са въглищата или мръвката от чинийката на котката. Те демонстрират нежността си към котенцето, като го държат с главата надолу, а към кучето – като го дърпат за опашката.

Те в никакъв случай не те оставят без грижи, вкъщи с помощта на тях царува постоянно безвластие, издръжката им коства скъпо и въпреки всичко – какво би била къщата без тях? Без техните шумни гласове, без пакостните им ръчички не може да има домакински уют. В стаите би било прекомерно безшумно без тропота на дребните крачка, а родителите биха тръгнали може би в разнообразни направления, в случай че детският глас не ги върне назад.

Така, наподобява, би трябвало да бъде. Но въпреки всичко ми се коства, че от време на време мъничката ръчичка разделя възрастните, като че ли се вклинява сред тях. Неблагодарна задача е да се приказва срещу едно от най-чистите човешки усеща – против майчината обич, която увенчава живота на дамата. Това е свята обич, която ние, дебелокожите мъже, надали сме в положение да разберем до дъно. Затова не бих желал да се мисли, че показвам пренебрежение към нея, когато споделям, че тя не би трябвало да гълтам всички останали усеща. Детето не трябва да завладява напълно сърцето на дамата, като оня паралия, който издигнал ограда към извора в пустинята. Та нали паралелно с него има и различен пасажер, който също изпитва жадност.

В устрема си да бъдете добра майка не забравяйте да бъдете и добра брачна половинка. Не е нужно да се посвещават всички мисли и всички грижи единствено на едно създание. Когато бедният Едуин ви предложи да излезете с него някъде, не му отговаряйте с отвращение: „ Как! Да оставя дребната? “ Не прекарвайте цялата вечер в детската стая и не ограничавайте диалога си единствено с коклюша и дребната шарка. Скъпа госпожо, когато детето кихне, това още не значи, че безусловно го заплашва смърт; когато излизате от къщи, не мислете, че домът ви непременно ще изгори, а гувернантката ще избяга с някой войник; нито пък, че котката ще скочи върху гърдите на скъпото ви дете в мига, в който се отдалечите от креватчето му. Вие прекомерно се измъчвате поради единственото си пиленце, измъчвате и всички в близост. Спомнете си и за другите си отговорности – опитайте единствено – и ще видите по какъв начин от хубавото ви лице ще изчезнат бръчките и ще стане радостно освен в детската стая, само че и в салона. Помислете малко и за своето огромно дете. Погрижете се и за него, наричайте и него с ласкави имена, усмихвайте се от време на време и на него. Само на първото си дете дамата посвещава цялото си време. На пет или шест деца не се обръща толкоз внимание, както на едно. Но до момента в който те се родят, пукнатината се е появила. Домът, в който мъжът се е чувствувал като посетител, и дамата, която е била прекомерно заета, с цел да мисли за мъжа си, са съумели към този момент да станат скучни на неблагоразумния брачен партньор и той си е основал навика да търси отмора и другари някъде на открито.

Но хайде, хайде! Ако продължа още в този дух, несъмнено ще си печеля репутацията на детемразец. Бог ми е очевидец обаче – това не е правилно. Та кой би могъл да бъде детемразец, като гледа почтените лица на тия, които се тълпят пред огромната врата, отваряща се към света?

Светът! Нашият мъничък свят! Колко голям и загадъчен наподобява той в детските очи! Какъв неразучен материк им се коства градината зад къщата! Какви изумителни открития вършат те в избата под стълбата! И с какъв боязън гледат дългата улица, като се мъчат да отгатнат къде свършва всичко това, както се питаме и ние, възрастните деца, когато съзерцаваме звездното небе.

А с какъв взор гледат те към най-дългата от всички улици – дългия мрачен път на живота! Каква недетска съвестност има в този взор и какъв брой презрян и уплашен е от време на време той. Една вечер измежду бордеите на Сохо видях малко дете, седнало на прага на къщата. Никога няма да не помни погледа му, който улових при светлината на газовия фенер, трепкаща върху изпитото му лице. Това беше взор, цялостен с тъмно обезсърчение, като че ли от глъбините на тъмния двор пред детето бе изскочил призракът на неговото още по-тъмно бъдеще и бе пронизал сърцето му със смъртен смут.

Бедни създания, едвам стъпили е дребните си крачета на каменистия път! Ние, старите пътешественици, отишли към този момент надалеч напред по този път, можем единствено да спрем и да ви махнем с ръка. Вие излизате от тъмната мъгла и ние, отправили взор обратно, ви виждаме – такива мънички в далечината – как стоите пред стръмния скат и простирате ръце към нас. Бихме почакали, с цел да ви поведем за ръка, само че в ушите ни звучи шепотът на океана и не можем да се бавим. Трябва да бързаме натам, надолу, където призрачните кораби към този момент се готвят да разперят черните си платна.

1886 година

Избрано от: „ Празни мисли на един празен човек “, Джером К. Джером, изд. „ Народна просвета “, София, 1970 година
Картина: Young Mother, 1914 by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery